От безброй писания на махаянския будизъм малко са по-четени или почитани от Лотос Сутрата. Неговото учение старателно прониква в повечето училища по будизъм в Китай, Корея и Япония. И все пак неговият произход е обвит в мистерия.
Името на сутрата на санскрит е Maha Saddharma-pundarika Sutra, или „Голяма сутра на Лотоса на Прекрасния закон“. Във някои школи на будизма е въпрос на вяра, че сутрата съдържа думите на историческия Буда. Въпреки това повечето историци смятат, че Сутрата е написана през I или II век пр. Хр., Вероятно от повече от един писател. През 255 г. пр. Н. Е. Е направен превод от санскрит на китайски и това е най-ранната историческа документация за неговото съществуване.
Както при толкова много от сутрите на Махаяна, и оригиналният текст на Лотос Сутрата се губи. Няколко ранни превода на китайски са най-старите версии на сутрата, които ни остават. По-специално се смята, че преводът на китайски от монаха Камараджива през 406 г. пр. Н. Е. Е най-верният на оригиналния текст.
През 6-ти век в Китай Лотос Сутрата е популяризирана като върховна сутра от монаха Zhiyi (538-597; също изписан Chih-i), основател на училището на Тиантай от маджайския будизъм, наречен Tendai в Япония. Отчасти чрез влиянието на Тендай, Лотосът се превърна в най-почитаната Сутра в Япония. Той повлия дълбоко на японския дзен и също е обект на преданост на училището в Ничирен.
Настройката на сутрата
В будизма сутрата е проповед на Буда или на един от основните му ученици. Будистките сутри обикновено започват с традиционните думи „Така съм чувал“. Това е кимване към историята на Ананда, която рецитира всички исторически проповеди на Буда на Първия будистки съвет и се казва, че е започнала всяко рецитиране по този начин.
Лотос Сутра започва: „Така чух. Едно време Буда беше в Раджагриха, носеше се на планината Гридракута“. Раджагриха е бил град на мястото на днешния Раджгир, в североизточна Индия, а в близост е Гридракута, или "Върхът на лешояда". И така, Лотос Сутра започва с осъществяване на връзка с реално място, свързано с историческия Буда.
В няколко изречения обаче читателят ще остави феноменалния свят след себе си. Сцената се отваря към място извън обичайното време и пространство. В Буда участват невъобразим брой същества, човешки и нечовешки - монаси, монахини, миряни, миряни, небесни същества, дракони, гаруди и много други, включително бодхисатва и архати. В това огромно пространство осемнадесет хиляди свята са осветени от светлина, отразена от косъм между веждите на Буда.
Сутрата е разделена на няколко глави - 28 в превода на Камараджива - в които Буда или други същества предлагат проповеди и притчи. Текстът, част от прозата и отчасти стихът съдържа някои от най-красивите пасажи от световната религиозна литература.
Може да отнеме години, за да се усвоят всички учения в толкова богат текст. Три основни теми обаче доминират в Lotus Sutra.
Всички превозни средства са едно превозно средство
В ранните пасажи Буда казва на събранието, че предишните му учения са били временни. Хората не бяха готови за най-висшето му учение, каза той и трябваше да бъде доведено до просветление по целесъобразни средства. Но Лотосът представлява окончателното, най-висшето учение и замества всички останали учения.
По-специално, Буда се обърна към Нирвана доктрината за триана, или „три превозни средства“. Много просто, трияна описва хора, които осъзнават просветлението, като чуят проповедите на Буда, хора, които осъзнават просветлението за себе си чрез собствените си усилия и пътя на бодхисатвата. Но Лотос Сутра казва, че трите превозни средства са едно превозно средство, превозното средство на Буда, чрез което всички същества стават буди.
Всички същества могат да станат Буди
Тема, изразена в цялата Сутра, е, че всички същества ще достигнат Будателство и ще постигнат Нирвана.
Буда е представен в Лотос Сутра като дхармакая - единство на всички неща и същества, непроявени, извън съществуването или несъществуване, необвързани от времето и пространството. Тъй като дхармакая е всички същества, всички същества имат потенциала да се събудят в истинската си същност и да постигнат Будателство.
Значението на вярата и предаността
Будност не може да се постигне само чрез интелект. Всъщност мнението на Махаяна е, че абсолютното учение не може да бъде изразено с думи или да бъде разбрано чрез обикновено познание. Лотос сутрата подчертава важността на вярата и предаността като средство за осъществяване на просветлението. Наред с други значими моменти, стресът върху вярата и предаността прави Будството по-достъпно за хората, които не прекарват живота си в аскетична монашеска практика.
Притчите
Отличителна черта на Lotus Sutra е използването на притчи. Притчите съдържат много слоеве метафора, които са вдъхновили много слоеве за интерпретация. Това е само списък на основните притчи:
- Изгарящата къща. Човек трябва да примамва играещите си деца от горяща къща (глава 3).
- Блудният син. Бедният, самоотвержен човек постепенно научава, че е богат извън всякаква степен (глава 4).
- Лечебните билки. Въпреки че те растат в една и съща земя и получават един и същи дъжд, растенията растат по различни начини (глава 5).
- Градът фантом. Човек, който води хората на трудно пътуване, създава илюзия за красив град, който да им даде сърцето да продължат напред (глава 7).
- Скъпоценният камък в якето. Мъж шие скъпоценен камък в сакото на приятеля си. Приятелят обаче се скита в бедност, без да знае, че притежава скъпоценен камък с голяма стойност (глава 8).
- Скъпоценният камък в Краля на най-добрите възела Цар дава най-много подаръци, но запазва най-безценното си бижу за човек с изключителни заслуги (глава 14).
- Отличният лекар. Децата на лекар умират от отрова, но им липсва смисъл да приемат лекарство (Глава 16).
Преводи
Преводът на Бъртън Уотсън на The Lotus Sutra (Columbia University Press, 1993) придоби голяма популярност след публикуването си заради своята яснота и четимост.
По-нов превод на The Lotus Sutra от Джийн Рийвс (Wisdom Publications, 2008) също е много четим и е похвален от рецензенти.
