Вималакирти Нирдеса Сутра, наричана още Вималакирти Сутра, вероятно е написана преди близо 2000 години. И все пак тя запазва своята свежест и хумор, както и своята мъдрост. Съвременните читатели оценяват особено нейния урок за равенството на жените и просветлението на лаиците.
Подобно на повечето будистки сутри на Махаяна, произходът на текста не е известен. Обикновено се смята, че оригиналът е текст на санскрит, датиращ около 1 век пр.н.е. Най-старата версия, оцеляла до наши дни, е преводът на китайски език, направен от Кумараджива през 406 г. пр.н.е. Друг превод на китайски, считан за по-точен, е завършен от Хсуан Цанг през VII век. Изгубеният вече санскритски оригинал също е преведен на тибетски, най-авторитетно от Chos-nyid-tshul-khrims през 9 век.
Вималакирти Сутра съдържа по-фина мъдрост, отколкото може да бъде представена в кратко есе, но ето кратък преглед на сутрата.
Историята на Вималакирти
В този алегоричен труд Вималакирти е мирянин, който обсъжда множество ученици и бодхисатва и демонстрира своето дълбоко просветление и разбиране. Единствено самият Буда е негов равен. И така, първата точка в сутрата е, че просветлението не зависи от ръкополагането.
Вималакирти е Личави, един от управляващите кланове на древна Индия, и той се цени от всички. Втората глава на сутрата обяснява, че Вималакирти измисля болест (или приема болест в себе си), така че много хора, от царя до обикновените хора, да дойдат да го видят. Той проповядва дхарма на онези, които идват и много от неговите посетители осъзнават просветлението.
В следващите глави откриваме, че Буда казва на учениците си, както и на трансцендентни бодхисатва и божества да отидат да видят и Вималакирти. Но те не са склонни да ходят и да се извиняват, защото в миналото всички са били сплашвани от висшето разбиране на Вималакирти.
Дори Манджусри, бодхисатвата на мъдростта, се чувства смирен от Вималакирти. Но той се съгласява да отиде да посети миряна. Тогава голям набор от ученици, буди, бодхисатва, богове и богини решават да отидат да свидетелстват, защото един разговор между Вималакирти и Манджури би бил необикновено илюминатен.
В разказа, който следва, болната стая на Вималакирти се разширява, за да приеме безбройните същества, дошли да го видят, което показва, че са влезли в безграничната сфера на немислимото освобождение. Въпреки че не са имали намерение да говорят, Вималакирти привлича учениците на Буда и други посетители в диалог, в който Вималакирти предизвиква разбирането им и им дава инструкции.
Междувременно Буда преподава в градина. Градината се разширява, а мирянинът Вималакирти се появява с множеството си посетители. Буда добавя свои собствени инструкции. Сутрата завършва с визия за Буда Акшобхя и Вселената Абхирати и епилог, който включва версия на Четирите Съюзи.
Дхарма-Вратата на недуалността
Ако трябваше да обобщите с една дума основното учение на Вималакирти, тази дума може да е „ненужност“. Нендуалността е дълбоко учение, особено важно за будизма Махаяна. Най-основното се отнася до възприятието без позоваване на субект и предмет, себе си и други.
Глава 9 от Vimalakirti, "Дхарма-врата на недуалността", вероятно е най-известният раздел от сутрата. В тази глава Вималакирти предизвиква група трансцендентни бодхисатви, за да обясни как да влезете във вратата на дхарма. Един след друг те дават примери за дуализъм и недуализъм. Например (от стр. 74, превод на Робърт Търман):
Бодхисатва Паригуда декларира, че "Азът" и "безкористността" са дуалистични. Тъй като съществуването на себе си не може да се възприеме, какво може да се направи "безкористно?" . "
Бодхисатва Видюдева декларира: "Знанието" и "невежеството" са дуалистични. Народите на невежеството и знанието са едни и същи, тъй като невежеството е неопределено, несъизмеримо и извън сферата на мисълта. Осъзнаването на това е влизането в недуалността. "
Една след друга бодхисатвите се стремят да надминат един друг в разбирането си за нестандартност. Манджусри заявява, че всички са говорили добре, но дори примерите им за недуалност остават дуалистични. Тогава Манджури моли Вималакирти да предложи своето учение на входа в недуалността.
Сарипутра мълчи и Манджури казва: "Отлично! Отличен, благороден сър! Това наистина е входът в нестандартността на бодхисатвите. Тук няма смисъл за срички, звуци и идеи."
Богинята
В особено интригуващ пасаж в глава 7, ученикът Сарипутра пита просветлена богиня защо тя не се трансформира от своето женско състояние. Това може да е препратка към общоприетото убеждение, че жените трябва да се трансформират, за да станат мъже, преди да влязат в Нирвана.
Богинята отговаря, че "женското състояние" няма присъщо съществуване. Тогава тя магически кара Сарипутра да поеме тялото й, докато тя приема неговото. Това е сцена, подобна на джендърната трансформация във феминисткия роман на Вирджиния Улф Орландо, но написана почти две хилядолетия по-рано.
Богинята предизвиква Сарипутра да се трансформира от женското си тяло, а Сарипутра отговаря, че няма какво да преобразува. Богинята отговаря: „Имайки това предвид, Буда каза:„ Във всички неща няма нито мъже, нито жени “.
Английски преводи
Робърт Търман, Светите учения на Vimalakirti: Писание от Махаяна (Pennsylvania State University Press, 1976). Това е много четим превод от тибетски.
Бъртън Уотсън, The Vimalakirti Sutra (Columbia University Press, 2000). Уотсън е един от най-уважаваните преводачи на будистки текстове. Неговият Vimalakirti е преведен от китайския текст на Кумараджива.
