Свободното мислене се определя като процес на прилагане на разума, науката, скептицизма и емпиризма към въпросите на вярата и избягването на разчитането на догмата, традицията и авторитета. Важно е да се отбележи, че това определение се отнася до методологията и инструментите, които човек използва, за да достигне до убежденията, а не към действителните вярвания, с които човек завършва. Това означава, че свободно мисленето е поне теоретично съвместимо с широк спектър от действителни убеждения.
На практика обаче свободното мислене е най-тясно свързано със секуларизма, атеизма (особено критичен атеизъм), агностицизма, антиклерикализма и религиозната критика. Това отчасти се дължи на исторически обстоятелства като участието на свободолюбиви движения в растежа на политическия секуларизъм и частично поради практически причини, защото е трудно да се заключи, че религиозните догми са "истински", основани на изцяло независими разсъждения.
Оксфордският речник на английски определя свободно мисленето като:
Свободното упражняване на разума по въпроси на религиозна вяра, неограничено от уважение към властта; приемането на принципите на свободолюбивия.
Джон М. Робъртсън в своята „Кратка история на свободата на свобода“ (Лондон 1899, 3-то издание 1915 г.) определя свободно мисленето като:
"съзнателна реакция срещу някаква фаза или фази на конвенционалната или традиционната доктрина в религията - от една страна, претенция да се мисли свободно, в смисъл не на пренебрегване на логиката, а на специална лоялност към нея, на проблеми, на които миналото хода на нещата е дал голямо интелектуално и практическо значение; от друга страна, действителната практика на такова мислене. "
В „Край на английската литература на вярата“, „Древна ерес“ и „Политиката на свободолюбието“ 1660-1760 г. Сара Елънцвайг определя свободно мисленето като
"скептична религиозна поза, която видя Писанието и истините на християнското учение като празни приказки и басни"
Виждаме, че макар че свободното мислене не изисква абсолютно никакви конкретни политически или религиозни заключения, в крайна сметка човек води до светски, нерелигиозен атеизъм.
