Писанието започна с много примитивен език и завърши с език, още по-сложен от английския.
Езиковата история на Библията включва три езика: иврит, коин или общ гръцки и арамейски. През вековете, от които е съставен Старият Завет, обаче, ивритът се развива, за да включва функции, които улесняват четенето и писането.
Моисей седна да напише първите думи на Петокнижието, през 1400 г. пр. Н. Е. Едва през 3000 години по-късно, през 1500-те г. сл. Хр., Цялата Библия е преведена на английски, което прави документа една от най-старите книги в съществуването. Въпреки възрастта си, християните гледат на Библията като на навременна и уместна, защото тя е вдъхновеното Слово на Бог.
Иврит: Език на Стария Завет
Еврейският принадлежи към семитската езикова група, семейство от древни езици в плодородния полумесец, включващо акадски, диалектът на Нимрод в Битие 10; Угаритски, езикът на ханаанците; и арамейски, често използвани в Персийската империя.
На иврит се пише отдясно на ляво и се състои от 22 съгласни. В най-ранната си форма всички букви вървяха заедно. По-късно бяха добавени точки и произношения марки, за да се улесни четенето. С напредването на езика се включват гласни, за да се изяснят думите, които са станали неясни.
Изграждането на изречението на иврит може първо да постави глагола, последвано от съществителното или местоимението и предметите. Тъй като този ред на думи е толкова различен, еврейското изречение не може да бъде преведено от дума на дума на английски. Друго усложнение е, че еврейската дума може да замести често използваната фраза, която трябваше да бъде известна на читателя.
Различните еврейски диалекти въвеждаха чужди думи в текста. Например, Битие съдържа някои египетски изрази, докато Джошуа, Съдии и Рут включват ханаанитски термини. Някои от пророческите книги използват вавилонски думи, повлияни от изгнанието.
Скок напред в яснотата дойде със завършването на Септуагинта, превод от еврейската Библия от 200 г. пр.н.е. на гръцки език. Тази работа е включена в 39-те канонични книги на Стария завет, както и в някои книги, написани след Малахия и преди Новия завет. Докато евреите се разпръснаха от Израел през годините, те забравиха как да четат иврит, но можеха да четат гръцки, общият език на деня.
Гръцки откри Новия завет на езичниците
Когато писателите на Библията започнали да писат евангелията и посланията, те изоставили иврита и се обърнали към популярния език на своето време, койн или общ гръцки. Гръцкият е обединяващ език, разпространен по време на завоеванията на Александър Велики, чието желание е било да елинизира или разпространи гръцката култура по целия свят. Александровата империя обхваща Средиземноморието, Северна Африка и части от Индия, така че използването на гръцки става преобладаващо.
Гръцкият беше по-лесен за говорене и писане от иврит, защото използваше цялостна азбука, включително гласни. Освен това имаше богат речник, което позволяваше точни сенки на значението. Пример за това са гръцкият четири различни думи за любов, използвани в Библията.
Допълнителна полза беше, че гръцкият отвори Новия завет на езичниците или неевреите. Това беше изключително важно в евангелизацията, защото гръцкият позволи на езичниците да четат и разбират евангелията и посланията за себе си.
Арамейски добави аромат към Библията
Въпреки че не е основна част от писането на Библия, Арамейският е използван в няколко раздела на Писанието. Арамейският е бил често използван в Персийската империя; след изгнанието евреите върнаха арамейски в Израел, където той стана най-популярният език.
Еврейската Библия е преведена на арамейски език, наречена Таргум, през втория храмов период, който продължи от 500 г. пр. Н. Е. До 70 г. сл. Н. Е. Този превод е прочетен в синагогите и се използва за поучение.
Библейските пасажи, които първоначално се появяват на арамейски език, са Даниил 2-7; Езра 4-7; и Йеремия 10:11. Арамейските думи са записани и в Новия завет:
- Талита куми ( Майни, или момиченце, стани! ) Марк 5:41
- Еффата ( Бе отвори ) Марк 7:34
- Ели, Ели, лема себактани (Иисус вик от кръста: Боже мой, Боже, защо ме изостави? ) Марк 15:34, Матей 27:46
- Abba ( Father ) Римляни 8:15; Галатяни 4: 6
- Мараната ( Лорд, елате! ) 1 Коринтяни 16:22
Преводи на английски
С влиянието на Римската империя ранната църква възприема латинския като свой официален език. През 382 г. папа Дамасус I възложил на Йероним да създаде латинска Библия. Работейки от манастир във Витлеем, той първо превел Стария Завет директно от иврит, намалявайки възможността за грешки, ако е използвал Септуагинта. Jerome цялата Библия, наречена Vulgate понеже той използваше общата реч на времето, излезе около 402 г. сл. Хр.
Вулгата беше официалният текст почти 1000 години, но тези Библии бяха копирани на ръка и много скъпи. Освен това повечето от обикновените хора не можеха да четат латински. Първата пълна английска Библия е публикувана от Джон Уиклиф през 1382 г., разчитайки главно на Vulgate като негов източник. Това е последвано от превода на Тиндал през 1535 г. и Coverdale през 1535 г. Реформацията доведе до вълна от преводи, както на английски, така и на други местни езици.
Преводите на английски език в обща употреба днес включват версията на King James, 1611; Американска стандартна версия, 1901 г .; Преработена стандартна версия, 1952 г .; Жива Библия, 1972 г .; Нова международна версия, 1973 г .; Днес s Английска версия (Библия с добри новини), 1976 г .; Версия на новия крал Джеймс, 1982 г .; и английска стандартна версия, 2001.
Източници
- Библейският алманах ; JI Packer, Merrill C. Tenney; Уилям Уайт младши, редактори
- Как да влезем в Библията ; Стивън М. Милър
- Christiancourier.com
- Jewishencyclopedia.com
- Historyworld.net
